СКАЛНО СВЕТИЛИЩЕ
"БЕЛАНТАШ"


GPS КООРДИНАТИ
41°84813"N, 24°968448"E


ФОТОГАЛЕРИЯ И ИНФОРМАЦИЯ

Тракийското скално светилище Беланташ се намира в Добростанския планински масив, във високопланинската част на Асеновградска община. Отстои на около 30 км. югоизточно от Асеновград. Паметникът е предмет на научни интереси на специалисти от 1975 г. насам.
Скалното плато е дълго около 300 метра и широко около 40 метра, височината му е 50 метра. Бeланташ – това е съставна дума от българското „белан”, което на родопски диалект означава бял или хубав и турското „таш”- камък, от тук и в превод означава Белия, или Хубавия камък. Някои го наричат просто „Родопският Стоунхендж”.

Хронологическият  период на съществуване на светилището се определя от края на халколита до края на ІV в. – началото на V в. след Христа. Вероятно е било „древна обсерватория”, откъдето тракийските жреци от местното племе беси гадаели по звездите. Изсечени от човешка ръка, още в древността, груби стъпала водят към скално плато, осеяно със стотици малки и по- големи ямки – вероятно жертвените олтари на жреците. С Белинташ се свързва и култа към тракийския бог на Слънцето - Сабазий.

Въпреки че за сакралните функции на Беланташ има различни интерпретации, ясно е, че мястото е било най-активно използвано през първото хилядолетие преди н.е., макар че високо развита древна цивилизация е съществувала по тези места от много по-рано. Началото й е поставено 3-4 хиляди години преди н.е.

Беланташ има и своята библейска легенда, според която водите на Потопа са стигнали до тази точка и ковчегът на Ной се е закотвил тук на голямата каменна халка, която е изсечена в скалите, а изследователите отдавна търсят светилището на Бога на виното Дионис някъде тук. Според други археолози Беланташ е било централно светилище за всички траки, а не просто светилище, свързано с култа към Дионис. Но каквато и да е цялата истина, това което е ясно е, че Беланташ не е отделен феномен. Той е перла в огърлицата от свети места в тази част на Родопите- дом на племето беси, носители на знание, чиито жреци са били почитани от всички траки.

Защитена територия

Площ:

2.3 хектара

Документи за обявяване:
Заповед No.РД1464 от 12.12.2003

Цели на обявяване:
1. Опазване на скален масив.

Режим на дейности:
1. Забранява се извършването на разкопки, разрушаване и изземване на скални маси;
2. Забранява се строителство и други дейности, чрез които се изменя естественият облик на месността;
3. Забранява се унищожаването и увреждането на естествената растителност;
4. Забранява се ловуване и ловностопански мероприятия през периода от 1 май до 31 юли;
5. Забранява се бивакуване на домашни животни;
6. Забранява се скално катерене, алпинизъм, парапланеризъм, делтапланеризъм и мото-делтапланеризъм;
7. Забранява се палене на огън;
8. Забранява се замърсяване с отпадъци;
9. Забранява се паша на кози.

Припокриване (частично или пълно):
ЗЗ по директивата за птиците: Добростан


Как да стигнем?

От Пловдив за Асеновград се тръгва в посока Кърджали, отбива се вдясно през с. Червен, като се минава през селото и по средата има табела, която отклонява на дясно от основния път. Следва с. Горнослав, след това през с. Орешец. На разклона за с. Мостово се тръгва вляво (Мостово е надясно), стига се до разклона за махали Врата и Кабата. Пътят за Кабата и за комплекс “Старите Къщи” е надясно.

За Беланташ се тръгва наляво, преминава се през махала Врата, след това се достига до разклона за с. Три Могили, на който има покрита чакалня, тръгва се надясно (има табела). Това е много важно, иначе се заобикаля Беланташ. Тръгвайки вляво се отива на разклон до Чотровата чешма… До това място с коли после - за Чотрова махала и Чотрова къща направо, а за Беланташ - надясно и нагоре.

Пътеката върви по хълма и след няколко минути извежда към на върха на скалата. Важно е да се върви по хълма, а не по пътя в дясно, по който се отива за вилно селище Сабазий. Минава се през хубава иглолистна гора, като на едно място се вижда странно много старо дърво…сякаш дънера е издълбан, а то расте. Следват две полуарки от камък и накрая се открива Беланташ…

Информация: www.poblizo.com
автор на снимките: Кристина Миланова