БИОСФЕРЕН РЕЗЕРВАТ "ЧЕРВЕНАТА СТЕНА"

GPS КООРДИНАТИ
41°54'42"N 24°52'35"E


ФОТОГАЛЕРИЯ И ИНФОРМАЦИЯ

Обща информация

Разположен е на в Чернатишно-Преспанския район на средния дял на Родопите: в землището на с.Бачково, с. Добростан и с. Орешец, община Асеновград и Община Лъки, област Пловдив. Обхваща долината на Чепеларска река, както и планинския рид на Добростан, в близост до Бачковския манастир. Теренът на резервата е предимно карстов, поради което открито течащи води има основно през пролетта. Релефът е силно пресечен със стръмни склонове и дълбоки долове.

Обявен е за резерват с цел да се запази целия комплекс от природни красоти и богатството на растителни видове (много, от които са защитени, редки, реликти (останали от предишни геоложки епохи), български или балкански ендемити (видове срещащи се само в България или само на Балканския полуостров). Разширяван три път, днес територията му обхваща 3029,0 ха.

Червената стена е един от четирите биосферни резервата в Родопа под егидата на UNESCO, обявени за уникално световно наследство. Най-красивата част от Червената стена е долината на река Сушица. Тя е най-трудно достъпната в Родопа, с изключително стръмни и скалисти склонове, чиято денивилация достига 800 м. Реката която прорязва Червената стена по средата е пълноводна и е образувала много дивен и потаен каньон. Водите й са богати на пъстърва и са със запазена популация на видра.

В Сушица се срещат мечки, вълци, елени, но най-голямата забележителност са дивите кози. Тук е истински рай за дневни и нощни грабливи птици като най-голям интерес представляват скалните орли. Районът е един от най-богатите на пещери в България. Истинска перла представлява пещерата Ахметьова дупка. Тя е благоустроена, но липсва осветление. Това не пречи да се видят красотите й, които са събрани в една единствена зала дълга 40 м. Още в началото ни посреща гигантски, 5 метров сталактон и от тук нататък думите не могат да опишат безбройните й образувания.

Истинско предизвикателство за спелеолозите представляват пещерите Иванова вода и Дружба, които са пропастни с дълбочина съответно 131 м. и 211 м.

Няколко стотин метра под хижа Марциганица се намира пещерата Топчика. В нея няма пещерни образувания, но тук са открити скални рисунки от първобитни хора. При археологически разкопки в нея са открити кремъчни сечива и пълен скелет от пещерна мечка. Интерес представлява и долната зала, която се свързва с горната чрез 50 метрова пропаст.

Други интересни пещери са Ямата и Хралупата. Те се намират на север от Топчика и в тях могат да се видят и редките образувания хеликтити.

В районът се намират няколко тракийски светилища, две от които са много популярни със чудотворното си въздействие към многобройните им почитатели. Това са Белинташ и Караджов камък, разположени едно срещу друго и представляващи красиви и непристъпни скални образувания, върху които има изсякани множество корита, стъпала и улеи. В гробовите около тях са открити монети, сребърни накити и керамика от пр. н. е.
Връх Попа впечатлява с несравнима гледка към цялата долина на Сушица и голяма част от Родопа. Тук са открити многобройните керамични находки, доказващи че върха е бил светилище хилядолетия преди новата ера
Режим и статус

Резерват "Червената стена" е обявен на 21.09.1962 г. През март 1977 г. е включен в списъка на биосферните резервати по програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.

В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на:

1. тяхната охрана;
2. посещения с научна цел;
3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел;
4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите;
5. потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени над 25 на сто вследствие на природни бедствия и каламитети.

Флора и растителност

"Червената стена" е типичен ботанически резерват, който опазва находищата на много растения с висока консервационна стойност. На територията на резервата са установени 645 вида висши растения и по концентрация на видове заема първо място сред изследваните досега подобни защитени територии в България. 96 са ендемичните видове и подвидове – това е близо 90% от растителните ендемити на Средните Родопи. Сред по-интересните растения могат да се споменат родопското лале, родопския силивряк, родопска горска майка, родопско котенце, родопски лен, обикновена кандилка, тис, родопска скабиоза, лаврово вълче лико, персийска морина. Родопски локални ендемити (които се срещат само в Родопите и никъде другаде по света) са родопската каменоломка, родопският рожец и декоративният лопен. Резерватът се отличава и с изключително богатство на орхидеи. От срещащите се 47 вида в Родопите, тук са открити 27. "Червената стена" е най-южното находище на орхидеята венерина пантофка.

В ниските части на резервата растат основно нискостеблени гори от дъб, келяв габър, мъждрян, полски клен. С изкачване във височина тези гори преминават в широколистни гори от зимен дъб, обикновен бук, трепетлика, воден габър, бук и др. Във високите части на "Червената стена" растат чисти иглолистни гори от черен бор или смесени с ела, бял бор и някои широколистни растения като мъждрян, воден габър, явор, шестил, бреза и др. Особено интересни са горите от черен бор и тези с участие на борисова ела.

Фауна

Във фаунистичнo отношение резервата е също много интересен. Тук се рещат редица средиземноморски и преходносредиземноморски видове – гръцка дългокрака жаба, македонски гущер, змиеок гущер, шипобедрена и шипоопашата костенурка, тънък стрелец, червеногушо коприварче, белочела сврачка, голям маслинов присмехулник. Много богата и разнообразна е орнитофауната на резервата – установени са 63 вида птици. Тук могат да се видят черен щъркел, обикновена ветрушка, обикновен мишелов, скален орел, белоопашат мишелов, осояд и др.

Отговорни институции:

РИОСВ Пловдив

Адрес: гр. Пловдив, бул. "Марица" №122
Тел.: +359 (32) 628 994
Факс: +359 (32) 628 994
e-mail: riosv_plovdiv@dir.bg
Интернет страница:
www.plovdiv.riosv.com



Информация: www.photosafaribg.com