СКАЛНО СВЕТИЛИЩЕ
"КАРАДЖОВ КАМЪК"

GPS КООРДИНАТИ
41°49'27"N 24°57'23"E


ФОТОГАЛЕРИЯ И ИНФОРМАЦИЯ

До Караджов камък се достига за около час и половина пеша, тръгвайки от Кръстова гора по посока Аязмото. Самото скално светилище се състои от две високи скали, между които сякаш е заседнал едноименният камък.

Преданието, свързано с името на камъка разказва, че малката пещера под него е служела за скривалище на Караджа войвода от с. Яворово. Той се борел за справедливост и отмъщавал на турците за безпощадните им набези в този район. Известният скален масив е с дължина 400 м, а най-високата му точка е на 20 м.

Достъпен е от едната си страна посредством стълба, но като цяло мястото не е обезопасено. По-големите ентусиасти предпочитат да се изкачат върху скалата от стръмната й страна, разбира се, използвайки подходяща екипировка. На върха й с удивление могат да се видят същите оброчни ями като тези от светилището Белaнташ.

Общ за всички тракийски светилища се явява ритуалът на полагане на части от предварително разтрошени керамични съдове, изгарянето на дървен материал и други органични материали, което се последва от затрупването им с камъни. На практика при светилищата се забелязват няколко нива на почитане на скалата. Първото ниво е т. нар. ,долна“ култова площадка в подножието на скалите. Следва преход към „високата“ част на скалите или „възкачване“ по изсечени стъпала, а в най-горната част на скалния масив обикновено се откриват малки изсичания, дело на човешка ръка и по-големи естествени скални ями, които древните поклонници са запълвали с дарове.

Любопитно е, че местните хора избягват да говорят за Караджов камък, според тях той е лош камък. За платото на скалата се носят слухове, че е осеяно с много заровени съкровища, които вероятно също са носители на лоша енергия. Догадки има много, но е безспорна истина, че цялата местност наоколо е била на особена почит от всички религии и култури, които са я населявали.

Районът на Караджов камък е защитена територия. Тук се намира местообитанието на редки видове животни като черен щъркел, скален орел, сокол скитник, алпийски бързолет, дива коза, дива котка и други.

Преданието, свързано с името, разказва за Караджа войвода от станимашкото тогава село Яврово. Той пазел населението на околните села от набезите на турци и башибозук.

Легендата за славния хайдутин има няколко варианта, като единият гласи, че войводата много се разгневил на шайка башибозуци, които отвлекли красивата девойка Драгана. Замъкнали я на върха отсреща и се гаврили с нея до смърт.
Оттогава лобното място на момичето носи името връх Драганица.

Зачакал Караджа войвода време за мъст и след няколко дни чул, че шайка башибозук гуляе в близкото село Мостово. Събрал четата, нападнал и избил 25 османлии.

Оставил само един жив и го проводил при валията на Пловдив да му съобщи, че българите от Станимашко вече няма да търпят разпищолените башибозуци. Това обаче разгневило валията и той пратил редовен аскер. Обградили турците скалата и след неравен бой избили четата, паднал мъртъв и Караджа войвода. Оттогава камъкът носи името му.

Друга мълва носи, че преди да умре, войводата заровил някъде под камъка голямо съкровище. Затова в района постоянно щъкат иманяри с високотехнологична техника и кирки.

Защитена територия

Площ:
129.75 хектара

Документи за обявяване:
Заповед No.РД1015 от 06.08.2003

Документи за промяна:
1. Промяна в площта - намаляване със Заповед No.РД-566 от 12.07.2007
2. Промяна в режима на дейностите със Заповед No.РД-566 от 12.07.2007

Цели на обявяване:
1. Опазване на местообитания на защитени и редки видове животни.

Режим на дейности:
1. Забранява се разрушаването на скалните образувания;
2. Забранява се пашата на кози.
3. Забранява се всякакво стоителство идруги дейности, чрез които се изменя естественият облик на местността.
4. Забранява се изграждането на нови пътища.
5. Забранява се извеждането на сечи, с изключение на отгледни и санитарни;
6. Забранява се осъществяването на горскостопански дейности в периода от 1 май до 15 юли.
7. Забранява се ловуване и ловностопански мероприятия в периода от 1 май до 31 юли.
8. Забранява се използването на скалния комплекс за скално катерене, алпинизъм, парапланеризъм, делтапланеризъм и мотоделтапланеризъм.
9. Забранява се бивакуване на хора и паленето на огън.
10. Забранява се замърсяването с отпадъци.
11. Забранява се разораване и залесяване на незалесени площи.
12. Забранява се търсенето, проучването и добивът на подземни богатства.

Припокриване (частично или пълно):
ЗЗ по директивата за птиците: Добростан


Как да стигнем?

От Асеновград до Мостово се стига с кола за около час. Пътя от Орешец до Мостово е почти изцяло асфалтиран. Най удобно е колата да се остави в началото на селото до църквата, където е отбивката за Ряката. Пътят е един – само нагоре. Хващате маркировката за "Кръстова Гора" (пътеката започва от най – горния край на селото).

След около час се отклонява в дясно, там сочи и маркировката, но вие смело продължавате направо по баира. След около 15 мин. Ще трябва да излезете на ливадите под "Кръстова Гора", от където се разкрива чудна гледка към "Беланташ", "Хайдукташ" и "Караджов камък". Излизате на черен път и след малко ще видите и маркировка "х. Свобода – х. Марциганица", това е вашият път. Малко след като въпросните отклонения се съберат има едно леко изкачване, в края на което ще видите табела, уведомяваща ви че навлизате в резервата "Кормисош". До хижите отново има разклонение, където хващате наляво.
Тук вече няма къде да сбъркате, след малко сте на "Караджов камък"

Информация: www.bairi.asenovgrad.us
автор на снимките: Пенка Поповa