РЕКА
"ЧАЯ"

GPS КООРДИНАТИ
42°4'48"N 25°2'1"E


ФОТОГАЛЕРИЯ И ИНФОРМАЦИЯ

Река "Чая" е река в Южна България — Област Смолян, община Чепеларе и Област Пловдив, общини Асеновград, Родопи и Садово, десен приток на река Марица. Дължината и е 86 km, която и и отрежда 39-то място сред реките на България. Отводнява източните склонове на рида Чернатица, северозападните части на Преспанския дял и рида Добростан на Западните Родопи.

Извор, течение, устие
Чепеларска река води началото си от 1 550 м н.в. в курорта "Пампорово". От извора си до село Хвойна тече на север, след това до село Бачково — на североизток, а след селото и до устието си — отново на север. От извора до град Асеновград протича в тясна, дълбока и красива долина, по която има две малки долинни разширения — в районите на град Чепеларе и село Хвойна. След Асеновград реката навлиза в Горнотракийската низина, където коритото и? става широко и песъчливо и от него наляво и надясно се отделят напоителни канали. Влива се отдясно в река Марица на 148 m н.в., на 2,5 km южно от село Рогош, Община Марица.

Водосборен басейн, притоци
Площта на водосборният басейн на реката е 1 010 km2, което представлява 1,9% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна и? са следните:

на изток — с водосборния басейн на река Черкезица (Сушица), десен приток на Марица;
на югоизток — с водосборния басейн на река Арда, десен приток на Марица;
на югозапад и запад — с водосборния басейн на река Въча, десен приток на Марица;
на северозапад — с водосборния басейн на Първенецка (Тамръшка) река, десен приток на Марица.

Основни притоци:
> ляв приток, < десен приток

> Никалски дол
< Янчова река
> Керечменска река
> Камбурска река
> Сивкова река
< Изворски дол
> Пичуров дол
> Вълчи дол
< Лопухска река
< Богутевска река
> Брезовско дере
< Острицки дол
> Бурви дол
< Василковски дол
< Куцева река
> Забърдовска река
> Белия дол
> Михаилско дере
< Селското дере
> Орещица (Орешецка река)
< Тодорова река
> Реката
< Лютидол
< Юговска река
> Улендол
> Дъсков дол
> Оршин дол
> Раздол
> Луковица

Хидроложки показатели
Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът — август. Среден годишен отток при село Бачково — 12 m3/s, като през горещите летни месеци оттокът под под 1 m3/s.

По течението на реката са разположени 6 населени места, в т.ч. 2 града и 4 села:
Област Смолян
Община Чепеларе — Чепеларе, Хвойна;
Област Пловдив
Община Асеновград — Нареченски бани, Бачково, Асеновград;
Община Родопи — Катуница;
Стопанско значение, екология [редактиране]

Водите на реката се използват за електродобив (обща максимална мощност 8300 KW/h) — ВЕЦ "Чепеларе", "Асеница І" и "Асеница ІІ", а в Горнотракийската низина — за напояване и отчасти за промишлено водоснабдяване. След село Катуница коритото на реката е обезопасено срещу наводнения с водозащитни диги.

По долината на реката, на протежение от 59,3 км, от Асеновград до село Проглед преминава участък от втрокласен път № 86 от Държавната пътна мрежа Пловдив — Смолян — Рудозем — КПП "Еледже".

В края на XX век водите на реката са силно замърсени от оловно-цинковите флотации в Лъки, но с изчерпването на рудниците замърсяването намалява. За това спомага и изграждането на пречиствателни станции от предприятията по поречието. Битовото замърсяване продължава да е фактор. Водите са чисти, но остатъците от рудата (финия, необичаен за реката пясък) могат да бъдат срещнати по поречието на реката.