ЧУДОТВОРНА ИКОНА В БАЧКОВСКИ МАНАСТИР

GPS КООРДИНАТИ
41°56'32"N 24°50'59"E


ФОТОГАЛЕРИЯ И ИНФОРМАЦИЯ

Чудоворна икона

За чудотворната Бачковска икона "Света Богородица" от столетия се говори, че е спасила мнозина вярващи. Силата й е да помага на болните и бездетните, затова ликът на Божията майка, пазен в малката църква на манастира, се смята за чудотворен. Легендата гласи, че Бачковската Богородица е една от двадесете икони в света, на които самата Пресвета Богородица е позирала. Най-вероятно ликът на Божията майка върху Бачковската икона е нарисуван от евангелиста св. Лука, изографисал и първообраза на Христос. Тя е подарена на манастира от двама грузински монаси - Атанасий и Октамир през 131 1г. През 1819 г. Богородица с Младенеца е обкована в сребърна ризница. Поверието гласи, че оставена при олтара на манастирската църква, една нощ тя се преместила сама до входа, а явилата се в съня на един от монасите Богородица казала, че така ще вижда по-ясно кои посетители на храма влизат с чисти сърца. Само в деня след Великден чудотворната бачковска икона на Света Богородица напуска пределите на манастира. Вярва се, че в този ден силата на иконата е най-голяма. Така всяка година по едно и също време камбаните на Бачковския манастир бият тържествено.

Бачковската чудотворна икона на св. Богородица Умиление (Елеуса).
Подарена през 1311 г. на обителта от двама грузински пътешественици Атанасий и Окрапир.

От цялата икона само ликовете на св. Богородица и Младенеца топло поглеждат и раздават благослов на вярващите. Всичко останало от нея е обковано в две ризници – златна и сребърна – земна оценка на духовната й стойност.

Заселването й в манастира потъва в мълчанието на вековете. В началото на ХІV в. тя е вече в Бачковския манастир – според едни, подарена от братята грузинци Игнатий и Атанасий, а според други – "прелетяла” от един грузински манастир (заради проявено към нея небрежение) и "кацнала” тук, в местността "Клувията”. При "кацването” лумнал неопалващ огън, само светлината му силно блестяла и правела "нощта – ден”. Двама пастири – брат и сестра, три нощи наред съзерцавали негаснещите пламъци и дошли да видят какъв е този чуден огън. Така чудотворната икона известила за пристигането си. Те съобщили в манастира и братята с лития я пренесли в църквата "Св. Богородица”. Поставили я на иконостаса. За обща изненада сутринта мястото й там се оказало празно. Иконата "избягала” в "Клувията”. Понесли я в манастира, но следващите дни чудното "бягство” се повторило и потретило.

Един от монасите разказал на изпадналите в недоумение братя, че му се присънила св. Богородица и казала, че ще остане в манастира, ако й отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я "отвеждат” до старото й място. Така и направили: поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес. На втория ден на всеки Великден с лития я отнасят до "Клувията”, отслужва се молебен.

В "Клувията”, на мястото на "кацането”, изпод скалата бликнал извор със сладка, лековита вода, а върху издяланата отвесна скала е копие на иконата. Тясна стълбица води по стръмнината до скалната икона, пред която постоянно гори кандило. Наблизо е издигнат параклис "Св. Архангел” – Ангел се казвал овчарят, който пръв я видял.


Литийно шествие

Хиляди вярващи през всички дни на годината, но особено на Богородичните празници, посещават манастира, с вяра застават пред чудотворната икона. По всяко време в обителта можеш да срещнеш и хора, на които иконата е помогнала. Вярващите понасят чудотворната икона в литийно шесткилометрово шествие, което събира хиляди хора от цяла България. Носят я върху раменете си тези, които най-силно имат нужда от помощта на Божията майка. Едни от тях търсят лечение от болест, други се надяват да измолят прошка за греховете си, а трети искрено вярват, че иконата ще им помогне да се сдобият с рожба.

През няколкостотин метра иконата се предава от ръце на ръце, за да може повече хора да се докоснат до нея. Крайната цел е местността Клувията, където според манастирските книги за първи път била открита силата на иконата. Това станало през 1604 година на втория ден от Великден. Тогава две овчарчета видели по обяд странна светлина да блика от скалата над планинската поляна. Децата били далече, но лъчите, които излизали от процепа на големия камък, светели силно и привлекли момчетата. Те се покатерили и открили лика на Богородица в една от каменните ниши. Оказало се, че иконата била укрита там от монаси по време на турското робство, за да бъде спасена от многократните опожарявания на манастира.

Легендата разказва още, че в паметния ден, когато момчетата я понесли към светата обител, манастирските камбани сами зазвънели. Оттогава започва традицията по пренасянето на иконата с литийно шествие до Клувията.

Чудеса


Силната вяра кара стари жени и майки с деца да изкачват стръмното стълбище и припалват свещи пред св. Богородица. По тоя повод разказват чудеса:

Момиченце паднало от стръмната стълба и било намерено от родителите му съвършено здраво да си играе на зелената трева край поточето. Майка-кърмачка в религиозния си възторг от светостта на мястото изтървала кърмачето си от върха на стълбището. Ужасена, бързо слязла и намерила детенцето си невредимо, кротко заспало на полянката. Благодарната майка снела от шията си наниза жълтици и го окачила на чудотворната икона на св. Богородица.

Във водите на целебния извор (аязмото) много болни и недъгави получават изцеление.

Мнозина са друговерците, убедени, че иконата помага и на хора, които не са хрисияни. За това свидетелства друга манастирска история, която е записана и в книгите на обителта. В нея се разказва за чудодейното изцеление на малкия Сали. Турчето било неизлечимо болно. Родителите опитали какво ли не, за да го вдигнат на крака, но нищо не помогнало. Тогава по съвет на своя приятелка българка майка му го довела в манастира. След като една нощ двамата преспали под иконата, Сали се изправил и започнал да тича из двора на светата обител. Години след тази случка иконата помогнала и на друг мюсюлманин. 56-годишният съименник на малкия Сали често идва в Бачково, за да разказва как Богородица върнала щастието на дъщеря му. Момичето се омъжило щастливо с голяма любов, но младотот семейство не можело да си има детенце. Тогава Сали, бащата на момичето, който бил чул за силата на бачковската икона, решил, че ще помоли и християнската светиня за помощ. "Не след дълго Богородица чу молитвите ми и дъщерята и зетят вече се радват на момченце", обяснява с радостни сълзи на очи Сали.

На втория ден на всеки Великден с лития отнасят иконата до "Клувията”. Там се отслужва молебен. Тясна стълбица води по стръмнината до скална икона, пред която постоянно гори кандило. Наблизо е издигнат параклис "Св. Архангел” – Ангел се казвал овчарят, който пръв я видял. С вяра стари жени и майки с деца изкачват стръмното стълбище и палят свещи пред св. Богородица. По тоя повод се разказват чудеса. Момиченце паднало от стръмната стълба и било намерено от родителите му съвършено здраво да си играе на зелената трева край поточето.Майка-кърмачка в религиозния си възторг от светостта на мястото изтървала кърмачето си от върха на стълбището. Ужасена, бързо слязла и намерила детенцето си невредимо, кротко заспало на полянката. Благодарната майка свалила от шията си наниз жълтици и го окачила на чудотворната икона на св. Богородица.Във водите на целебния извор (аязмото) много болни и недъгави получават изцеление.Иван от Благоевград често пропътува дългото разстояние от дома си до манастира, защото тук е намерил лечение за страшната болест, която го сполетяла преди десетина години. Преди това 42-годишният мъж дори не бил вярващ. Открили му обаче рак и след операцията докторите не дали гаранция, че ще живее. "В отчаянието си реших да се хвана за сламка", обяснява човекът. Славата за чудодейната сила на Бачковската икона, която векове наред се носи сред богомолците, му била известна, макар да не ходел на църква. Дошъл на Възкресение, защото чул, че тогава силата на иконата е най-голяма. "Тъй като не знаех молитви, изрекох наум всичко, което ми беше на душата - разказва мъжът. Това, което почувствал, още неизрекъл докрай молбата си за здраве, разказва вече години наред. "Сякаш не се кланях на икона, а пред самата Богородица. Толкова жив ми изглеждаше ликът й върху дървото. Още тогава разбрах, че няма да умра", разказва развълнуван мъжът, който все още продължава да живее пълноценно и почти не си спомня за страшната болест.

В силата на чудотворната икона от години вярва и баба Наталия от Хасково.
От болки в краката жената дори седнала в инвалидна количка. "Но най-лошото беше, че страдах не само през деня", казва възрастната хасковлийка. Нощно време болките били непоносими. Бабата дори стигнала до мисълта да сложи край на живота си, за да се отърве от страданието. Но тъй като била дълбоко религиозна, а според Библията самоубийството е голям грях, решила да опита да се спаси с вярата си. Първият път близки я донесли почти на ръце до иконата. След една нощ горещи молитви жената започнала да се оправя. Сега вече идва сама до светото място и разказва на останалите богомолци как й помогнала Богородица.

От шестгодишна нейната землячка Йорданка Латева също идва всяка година на Успение Богородично в Бачково. Причината за честото завръщане в обителта на прехвърлилата 50 години жена е случка от детството. Историята на възрастната хасковлийка звучи като библейски разказ. Йорданка твърди, че била умряла, но Дева Мария й върнала живота.

Като дете се разболяла от тежка инфекция и изпаднала в кома. След като много дни била в това състояние, скърбящата й майка я предала на Богородица, за да я пази в отвъдното. "Божията майка обаче ме върна на семейството ми", казва Йорданка, която често виждала наяве Светата Дева. Най-често ликът на Богородица й се явявал в Бачково, затова винаги на 15 август тя носи дарове на икона, която не спира да върши чудеса
.


текст: Александра Карамихалева, www.bgartgallery.eu
автор на снимките: www.dariknews.bg , www.novini.bg