Наричана
още Месохора /средищна/, или Дълбоката /понеже е вкопана/,
тази църква се смята за най-стария енорийски храм в града,
макар че писмени сведения за него имаме едва от 1720г.
Възобновен е през 1765/6 г. върху основите на средновековен
храм.
По план е сравнително голяма трикорабна едноабсидна сграда,
към която през 60-те години на 19 век са пристроени женско
отделение и нартекс. Два реда от четири колони разделят
наоса на три части. Средният кораб е засводен, а при страничните
покритието е наполовина хоризонтално. Подът е покрит с
мраморни плочи, като върху една от тях е издълбан надпис
“1838, май 1”.
Уникалната, изписана отвън камбанария с часовник е градена
от брациговските майстори Петко Димитров и Ангел и Ванчо
Драгови през 1877г. върху издигната през 1873г.
Първоначално храма е бил изграден само с олтар и средна
църква. След като материално е бил обезпечен след 1810
година се е изградило и женското отделение (импорията)
и притвора- обширен навес с капители, които са наподобявали
тези в пловдивският храм "Св. Неделя".
Храмът е трикорабен с 1 абсида,
престолен, с 3 царски двери: С. Богородица, Св. Николай
и Св. Мина (южно). Външно е вкопан, напълно в тон с тогавашните
изисквания на турските власти за строеж на български храмове.
По конструкция е на 3 етажа (яруса). Дърворезбеният архиерейски
трон със слънчевите лъчи и дискоса доминират, следва престолният
иконостас на "Св. Трифон" - 1979 г. (от лозарите),
този на "Св. Тома" - от дюлгерите, срещу тях
знаменитата - на "Св. Симеон Стълпник" - 1843
г. (на бубарите) и всички в ажурни резби, тук е и "Св.
Харалампи" - 1830 г. (от пчеларите). 7-те бюлюрни
полюлеи допълват интериора.
Два реда по четири колони разделят
наоса на три кораба. Средният от тях е два пъти по-широк
от крайните. Средният кораб е покрит сводово, като сводът
е обшит с дъски. Страничните кораби имат също дъсчени
тавани, наполовина хоризонтални. Останалата половина от
тях са с покрити дъгово-плитък свод. Над всяка двойка
колони лягат дървени обтегачи, минаващи видимо през средния
кораб.
Колоните надлъжно са свързани посредством дъги-арки с
трицентрови криви.
Наосът
е свързан с женското отделение директно, посредством мраморна
стълба в ос на средният кораб. Това помещение пространствено
е разделено от наоса чрез колонада от дървена арка, на
която колоните са свързани с трицентрова книга. Осветлението
е високо странично за църквата, а за женското отделение
и с отвор от покрива - горно през шахта, направена нарочно.
Колоните са кръгли, направени са от дърво и са измазани,
като имитират масивен материал.
Капителите са художествено оформени с орнаменти наподобяващи
листа и други растителни мотиви.
Околовръстните стени на църквата са дебели около метър.
Подът е постлан с мраморни плочи, а двора с плочници през
1838 година.
Иконното
богатство на храма е впечатляващо. Тук може да се видят
както творби на основоположника на Самоковската зографска
школа Христо Димитров, така и на майстори, дошли от южните
краища на Балканите.
|