ХРАМ "СВ. БОГОРОДИЦА УСПЕНИЕ"

GPS КООРДИНАТИ
42°0'13"N 24°52'14"E


ФОТОГАЛЕРИЯ И ИНФОРМАЦИЯ

Наричана още Месохора /средищна/, или Дълбоката /понеже е вкопана/, тази църква се смята за най-стария енорийски храм в града, макар че писмени сведения за него имаме едва от 1720г. Възобновен е през 1765/6 г. върху основите на средновековен храм.

По план е сравнително голяма трикорабна едноабсидна сграда, към която през 60-те години на 19 век са пристроени женско отделение и нартекс. Два реда от четири колони разделят наоса на три части. Средният кораб е засводен, а при страничните покритието е наполовина хоризонтално. Подът е покрит с мраморни плочи, като върху една от тях е издълбан надпис “1838, май 1”.

Уникалната, изписана отвън камбанария с часовник е градена от брациговските майстори Петко Димитров и Ангел и Ванчо Драгови през 1877г. върху издигната през 1873г.

Първоначално храма е бил изграден само с олтар и средна църква. След като материално е бил обезпечен след 1810 година се е изградило и женското отделение (импорията) и притвора- обширен навес с капители, които са наподобявали тези в пловдивският храм "Св. Неделя".

Храмът е трикорабен с 1 абсида, престолен, с 3 царски двери: С. Богородица, Св. Николай и Св. Мина (южно). Външно е вкопан, напълно в тон с тогавашните изисквания на турските власти за строеж на български храмове. По конструкция е на 3 етажа (яруса). Дърворезбеният архиерейски трон със слънчевите лъчи и дискоса доминират, следва престолният иконостас на "Св. Трифон" - 1979 г. (от лозарите), този на "Св. Тома" - от дюлгерите, срещу тях знаменитата - на "Св. Симеон Стълпник" - 1843 г. (на бубарите) и всички в ажурни резби, тук е и "Св. Харалампи" - 1830 г. (от пчеларите). 7-те бюлюрни полюлеи допълват интериора.

Два реда по четири колони разделят наоса на три кораба. Средният от тях е два пъти по-широк от крайните. Средният кораб е покрит сводово, като сводът е обшит с дъски. Страничните кораби имат също дъсчени тавани, наполовина хоризонтални. Останалата половина от тях са с покрити дъгово-плитък свод. Над всяка двойка колони лягат дървени обтегачи, минаващи видимо през средния кораб.
Колоните надлъжно са свързани посредством дъги-арки с трицентрови криви.

Наосът е свързан с женското отделение директно, посредством мраморна стълба в ос на средният кораб. Това помещение пространствено е разделено от наоса чрез колонада от дървена арка, на която колоните са свързани с трицентрова книга. Осветлението е високо странично за църквата, а за женското отделение и с отвор от покрива - горно през шахта, направена нарочно. Колоните са кръгли, направени са от дърво и са измазани, като имитират масивен материал.

Капителите са художествено оформени с орнаменти наподобяващи листа и други растителни мотиви.
Околовръстните стени на църквата са дебели около метър. Подът е постлан с мраморни плочи, а двора с плочници през 1838 година.

Иконното богатство на храма е впечатляващо. Тук може да се видят както творби на основоположника на Самоковската зографска школа Христо Димитров, така и на майстори, дошли от южните краища на Балканите.