ХРАМ "СВ. ГЕОРГИ"

GPS КООРДИНАТИ
42°0'16"N 24°52'17"E


ФОТОГАЛЕРИЯ И ИНФОРМАЦИЯ

Големият квартал Амбелино (споменат за първи път през 1628г. в изворите) бил обособен в самостоятелна енория и нейният храм, както свидетелства ерусалимският патриарх Хрисант Нотара през 1720г.бил посветен на св.Георги. Как изглеждал той не знаем, защото бил разрушен от кърджалиите в края на 18 век.

В този си вид е от 1848г. и илюстрира от една страна големите финансови възможности на енориашите, а от друга-новите тенденции в църковното строителство в българските земи по това време. Майсторите, изградили този внущителен трикорабен, трикуполен едноабсиден храм с двойна емпория са според някои юговци, а според други – брациговци. Нартексът и наосът са разграничени само от дървена преграда и образуват общо вътрешно пространство. Чрез шест двойки колони, завършващи с красиви капители, то е разделено на три кораба. Принципно новият момент е свързан с пространственото извисяване на средния кораб посредством три купола, разположени по протежение на главната му ос /над олтара, наоса и емпорията/. Те са изявени изцяло във външния обем на сградата, разчупвайки

традиционния метричен ритъм на обикновения трикорабен храм и постигайки по този начин пространствена композиция, заредена с напрежение. Височината на средния кораб (11,67м) позволява също така наличието на две емпории, с което вътрешното храмово пространство става още по-внушително. Това чувство за импозантност се засилва от откритата галерия, обхващаща западната и половината от надлъжните фасади, както и от наличието, само в този храм в града, на две камбанарии. Едната е при северозападния, а другата при североизточния вход. Източната, по-голямата, се състои от две части, разположени една над друга.

Строена е през 1874г. със средствата на дружеството “Св.Димитър”. На тази камбанария е монтиран и виенски часовник, който доскоро е функционирал. Камбанарията при северозападния вход, строена през 1871г. била дървена, с интерестна ахитектура, но рухнала през 1948г. От оригиналния и градеж е запазена само долната част на партера със стенописи (”Възкресение").

Иконостасът е обикновен. Стенописната украса на храма, както и по-голямата част от иконите са дело на одрински майстори (зограф Йоан Мосху и др.) и са от времето на построяването му (1849-50г). Високата стена, включваща всички църковни сгради в архитектурен ансамбъл му придава неповторим възрожденски колорит.

В непосредствена близост се намира параклисът-гробница “Всех светии”. В този си вид е вероятно от началото на 19 век и представлява еднокорабна, едноабсидна сграда с двускатен покрив. Към обикновения иконостас са прикрепени части от по-стар, дърворезбен, който изобразява ангели с рибешки опашки. Иконите са от 18-19 век.


автор на снимките: Петър Янков , www.iskoni.com