АРАПОВСКИ МАНАСТИР
"СВ. НЕДЕЛЯ"

GPS КООРДИНАТИ
42°01'00"N, 24°52'00"E


ФОТОГАЛЕРИЯ И ИНФОРМАЦИЯ

Един от запазените в полето манастирски ансамбли, който е обявен в началото на 70-те години на XX век за паметник на културата. Възниква като резултат на силната българска съпротива на будното население, срещу опитите на цароградската патриаршия да асимилира духовно този край.

Този манастир е бил голямо просветно огнище , където работи местна книжовна школа. Освен нея в мнастира се помещава и 18 класно килийно училище - просветител на полското и природопското население.


Известен още като Араповски. По предание е основан през 1855 година. Построен е през 1856 година с волни дарения на местното население. Граден е от Юговски майстори, начело със Стоян Гудевски. Също така са взели участие и бачковски каменоделци. През 1878 година е опожарен от отстъпващите турски военни части. Днес възстановено и запазено е само западното крило. Градежа е типично манастирски - I етаж - стопанските помещения, II етаж - жилищните помещения с чардаците. Възстановените, богато орнаментирани дограма, долапи и тавани, както и динамичните еркери, говорят за творческите възможности на местните майстори-строители.

Манастира е бил гнездо на бунтовници и борци срещу турската тирания. Наличието на единствената запазена от времето на хайдутите кула в ансамбъла е свързана с името на прочутия Ангел войвода, потвърждава ролята на манастира в борбата срещу поробителя. Днес от целия манастирски ансамбъл, възникнал през 1856г. е запазено само западното крило със стопанските сгради в първия и жилищните помещения с чардаци на втория етаж. Израз на борческия дух на българите, които строят манистира и като крепост, като редуват малките прозорци с тесни мазгали (бойници), са запазените следи от стенопис - борбата на Самсон с нубийския лъв - символ на нашата борба срещу поробителя.

Единствен в България е построен в равнината. Намира се на 5 километра от Асеновград.

Централно в двора е разположена църквата "Света Неделя". В архитектурно отношение тя е близка до цървата в Бачковския манастир, както и до църквата при манастира "Св. Кирик и Юлита" - кръстокуполна църква. Изградена от бял гранит, църквата е истинско архитектурно бижу сред зеления манастирски двор. В нея се влиза от три входа - северен, южен и западен. Над официалния, западен вход е запазен надпис: "... при архиепископ Паисий. отец архимандрит Софрония, игумена на Молдавскаго монастиря, с помощта на всички благочестиви и православни християни се созида този храм в лето 1859, септемврия 18 ..." От този надпис е видно, че двата манастира, край Асеновград - "Св. Петка" и "Св. Неделя" са имали един общ надзор, за когото намираме писмени сведения още Станимашкото синурнаме (финансов регистър) от 1519 година.

Цялата централна част на църквата "Света Неделя" е изографисана. Ако се съди по стиловите и колоритни особености, тя е дело на четирима зографа. По-голямата част от стенописа е дело на младия зограф Георги Данчов, сподвижник на Левски. В олтарната абсида е запазен надпис: "1864, 19 юни, зографа Георгий". Тук той работи със своя учител Алекси Атанасов от Станимака.

Бъдещият революционер и голям родолюбец-живописец Георги Данчов ни предава в църквата цикъл от композиции из живота на славянските просветители Св. св. Кирил и Методий - превеждане славянската азбука, ръкополагане свещеници и просвещаване на народа. В тази житейска тематика художникът е подчертал силно народностния елемент. Групата селяни, слушащи славянска реч са облечени в потури, опасани с червени пояси, обути в цървули, препасани с навуща и черни върви. Доламите им са в различни цветове , ризите шарени. Децата са с бели ризи и сини потури. Воден от родолюбиви чувства художникът изписва в цяла галерия образите на редица български светии, начело с патриарх Евтимий Търновски.
Предадени са композиции из житието на св. Иван Рилски и посичането на неизвестна българска от турците. В храма е запазена немалко стенопис с чисто битови елементи, подчертано е основното занятие на населението от този край, предадена е околната манастирска природа. Всички надписи са на български език. В северната абсида двуредов надпис свидетелствува, че дарители за изписване на черквата са родолюбиви българи и от Чирпан.

С характерните за епохата стилови особености и иконография, с тематиката си, стенописите в манастира "Св. Неделя" свидетелствуват за едно високо национално самочувствие и борчески дух на зографите-българи и дарители. Изографисаните 155 сцени и образи са една истинска стенописна галерия с богати и целенасочени патриотични внушения. Те, по думите на изкуствоведа проф. Атанас Божков "са една своеобразна галерия на исторически лица и факти, с кратки словесни информации за българските светии в тържествени пози".

Как да стигнем?

Араповският манастир "Света Неделя" се намира на 8 км от Асеновград. Ще го откриете лесно – малко след като излезете от Асеновград и поемете пътя за Първомай, ще видите означение за манастира.

автор на снимките: Нина Яневa, Владимир Евстатиев