МАНАСТИР "СВ. ПЕТКА МУЛДАВСКА"

GPS КООРДИНАТИ
41°58'43"N 24°54'45"E


ФОТОГАЛЕРИЯ И ИНФОРМАЦИЯ

Tранспорт:

До Мулдавския манастир се стига от Асеновград по пътя за гр. Тополово. Подминавате отбивката за с. Мулдава, която ви се пада от ляво, а след около 300 метра се поема нагоре към планината по малък асфалтов път. На 2 км. от манастира асфалта свършва и се продължава по черен път, проходим за високи коли и джипове. От Асеновград има няколко туристически пътеки, най-ползваната от които е тази през местността "Параковоло". Разстоянието се взима за около 1:15 ч.

История на манастира:

Мулдавският манастир "Св. Петка" е основан през 14в., но скоро след възникването си е опустошен от настъпващите османски орди. Както повечето манастири от този район и той е възникнал в околностите на древен целебен извор. За първи път след опустошаването му, сведения за манастира под името "Св. Параскева" са открити в Станимашкото (Асеновградско) синурнаме от 1519 - 1538 година.
Стръмна криволичеща пътека от местността Четиридесетте извора по северния склон на Родопите отвежда пред портите на Мулдавския манастир „Св. Петка”, който е наречен така по името на намиращото се в близост село Мулдава. Манастирът се намира на седем километра югоизточно от Асеновград.

Според преданието е бил основан в края на ХІV в. или началото на ХV век, в края на Втората българска държава и началото на османското владичество. Три пъти той бил разрушаван от поробителите и след това отново възобновяван от родолюбивите българи от местността. Запазеният ктиторски надпис над входната врата на църквата свидетелства, че последното възстановяване на разрушените манастирски постройки се извършило през 1836 г. По време на Руско – турската освободителна война, когато турците отстъпвали през Родопите, отново разграбили манастира.

Днешният манастир има внушителен вид. Състои се от двуетажни жилищни сгради с открити чардаци и висок манастирски зид, които ограждат от четирите му стени просторен двор, застлан с калдъръм. В средата на двора се издига съборната църква с висока камбанария.Църквата е безкуполна, каменна с обширно предверие. Особено интересна е тази откритата аркада, поставена върху седем зидани колони и образуващи четири отделни свода. На югозападния ъгъл на аркадата се извисява камбанарията.

Специалистите откриват в стенописите на откритата нартика повишена звучност на колорита, богатство и контрастност на цветовата гама, опити да се изграждат жизнени човешки образи. Не случайно тези стенописи се оценяват като едно от върховните постижения на българската възрожденска живопис. Някои от тези специалисти смятат, че в колоритно отношение те стоят по-високо дори от тези, изписани от Захари Зограф в Бачковския манастир. В църквата са запазени и някои ценни икони, рисувани от тревненския живописец Петър Миньов през 1836 г. Специално за манастирската църква Захари Зограф рисува "Света Богородица от Кикос" и "Света Богородица: Живоносен източник". През 1946 г. църквата се срутва, при което оцелява само западната й стена с предверието и аркадата. Съборената църква е изградена през 1951 г. След срутването на църквата само отделни сцени от стенописите в предверието се запазили, като части от Апокалипсиса. Надписът над входната врата на църквата свидетелства, че украсяването е извършил известният живописец Кръстю Захариев от Тревненската живописна школа. Интересен е ктиторския портрет на дарителя Петко х. Неделчев от Чирпан и на сина му Неделчо, нарисувани на западната стена на предверието и закрити отчасти от вътрешната дървена стълба, водеща към камбанарията. Отвън също стенописи покриват седемте колони, сводовете на аркадата и западната стена на църквата. Под южния портик, от двете страни на входа са нарисувани образите на славянските първоучители Св.св. Кирил и Методий. На западната стена на църквата под аркадата е представена сцената „Архангел Михаил изважда душата на богаташа”. Всички стенописи на аркадата са в по-тъмни тонове и се отличават по стил и изпълнение от стенописите в предверието. От възпоменателния надпис отвън на аркадата се вижда, че те са рисувани през 1836 г., но не е посочено името на художника.

Непосредствено до манастира се намира старото аязмо с параклиса "Св. Безсребреници Козма и Дамян", който бил изграден през 1880 г.
По време на османското владичество манастирът бил важно книжовно средище за българите. По това време манастирската библиотека притежавала ценни ръкописи, но за съжаление по – късно те били разграбени и унищожени от гръцките монаси. Манастирът също се свързва и с борбата за национално освобождение. Той е бил еди от най-сигурните убежища на Апостола на свободата - Васил Левски, чийто барелеф е поставен в каменния зид пред входа на манастира.

По време на турското робство Мулдавският манастир е бил опустошаван неколкократно. Той станал жертва на турския религиозен фанатизъм по време на големите потурчвания на селата около Чепинското през 1666г. Впоследствие обителта е разрушавана и възстановявана няколко пъти, като за последно е възобновена през 1836г. от игумен Антим. Тогава били издигнати сегашната съборна църква и жилищните корпуси.
През Възраждането Мулдавският манастир е бил важно книжовно средище и разполагал с богата библиотека с много стари и редки ръкописи, които по-късно били разграбени и унищожени. Към манастира е съществувало и килийно училище до 1888г.

В Мулдавския манастир често отсядал апостола на свободата - Васил Левски и дори е запазено скривалището му под бившата игуменарна.
През 1883г. Мулдавският манастир е посетен от известния чешки художник Иван Мърквичка. По време на посещението му внезапно умира сина му, който е бил на 1 година и е погребан в двора на манастира.

текущо състояние:

В днешно време Мулдавският девически манастир е постоянно действащ и в него могат да се видят запазените жилищните и стопанските сгради, главната църква с камбанария и аязмото. Манастирският двор е ограден с високи каменни зидове. Двуетажните жилищните сгради са в изградени в духа на възрожденската традиция с колонада в приземието и с открити чардаци на етажа.


текст: www.plovdivskamitropolia.bg ,
автор на снимките: www.galeriatour.com , Жана Колева