ПЕХЛИВАНСКИ БОРБИ НА "ТРИФОН ЗАРЕЗАН"

GPS КООРДИНАТИ
41°59'50"N 24°52'28"E


ФОТОГАЛЕРИЯ И ИНФОРМАЦИЯ

Асеновград е един от крупните лозаро – винарски райони в България и затова най- големият празник за града е този, свързан с поминъка, а това е Трифон Зарезан, който се чества на 1–ви февруари. С този празник се поставя началото на пролетната обработка на лозята. Подготовката за празника започва няколко дни преди това и градът е обхванат от небивало оживление. Всяка махала има свой център на празника – Метошката махала се събира в двора на Метоха, където празника се организира от Бачковския манастир.

В старата част на Станимака, както някога се нарича града, празненството е около църквата "Св. Никола", в двора на която е параклисът "Св. Симеон и Св. Трифон". По десния бряг на реката средище на празника е площадът около кръчмата на Каварджията, където се събират хората от Бахча махала, а по-нагоре по поляните около параклиса "Св. Трифон" се събират живеещите в гръцката махала Амбелино. Във всяка махала организаторите се разделят на групи, които събират по къщите пари за закупуване на обредните животни за курбаните, а също и дървата за тях. Друга група минава по винарските къщи и събира вино в една голяма бъчва, от което пият всички на празника.

В навечерието на празника се заколват обредните животни, най-често млади телета и крави и цялата нощ се варят курбаните. Рано сутринта всички отиват на църква за празничната литургия. След службата свещеникът излиза отвън, където е издигнат специален аналой, чете молитва и благославя курбаните. Лозарите вземат от курбана в малко бакърче и с бъклица вино и косери отиват на лозята за обредното зарязване.На лозята се събират всички лозари и още там започват почерпките. Преди да отреже от лозето, лозарят сипва в корена на лозата от виното за берекет и след това отрязва пръчките. От отрязаните пръчки всеки лозар отделя за себе си по три, които се занасят в дома. В Станимака е обичайно през цялата година всеки лозар да има лозова пръчка в чашата си, от която пие виното.

След като зарежат обредно лозята и се почерпят на място, лозарите се връщат в града на общите празници с всички. На съответните места за празнуване има по един аналой с иконата на Свети Трифон, окичена с лозови пръчки и косер. Всички минават от там, взимат си от курбана и виното и пускат пари в дискоса. Със събраните пари се правят различни подобрения по църквата или се изгражда нов параклис.

В къщи хората носят от светената вода, с която наръсват за здраве и берекет. Отрязаните пръчки от лозето се поставят в чаша с вода и стоят там през цялата година, за предпазване на дома от вредители.

Следобед започват пехливанските борби. Участниците са млади мъже, голи до кръста и намазани със зехтин. На победителя са дава, като награда овен, чиито рога са украсени с варак. Борбите се придружават със свирни на тъпани и зурни. Празникът продължава до късно през нощта.

Днес празникът Трифон Зарезан, Св. Трифон, е също основен за града. Център на празнуването му са поляните около параклиса "Св. Трифон", в южната част над града. Там около параклиса отвън също се варят курбани, животните за които са осигурени от различни дарители. След празничната?литургия в параклиса, свещеникът благославя курбаните и те се раздават на събраните хора. Всички, които желаят да празнуват на този ден се събират на компании по поляните, черпят се и се веселят. От местният "Винзавод" е осигурена голяма бъчва с вино,от което се раздава на всички присъстващи. Около обед започват пехливанските борби, в които участват момчета и мъже от различни възрасти. На победителя се дава овен, който традиционно се връчва от кмета на града. Празникът продължава до късно по поляните с игри, песни и хора.