СТЕНОПИСИ НА ЗАХАРИ ЗОГРАФ

GPS КООРДИНАТИ
42°0'8"N 24°52'33"E


ФОТОГАЛЕРИЯ И ИНФОРМАЦИЯ

Стенописи в храм "Св. Богородица Благовещение" - Асеновград

В своите първи стенописи в църквата "Св. Богородица Благовещение" - Асеновград Захари Зограф се е старал да постигне съвършенство, защото е трябвало да докаже възможностите си. Те са отзвук на една официална живопис, която има своите предходници в атонските манастири, в Бачковския манастир, в някои от църквите и параклисите на Рилския манастир.

Тематично стенописите са свързани с мястото и значението на аязмото като живописен източник на благодатта на Богородица към цялото човечество. В куполното пространство са изобразени Богородица с младенеца в темата "Ширшая небес" и в пандантивите - четиримата пророци Давид, Соломон, Моисей и Захарий. Те са обкръжени с атрибути, подчинени на текстовете, които държат. Интересни са бароковите рамки с цветя и ленти, които ги обкръжават, и живописният строй със светли и свежи тонове, отразяващи вярата в живота и неговата ведрина.

Стенописите са изпълнени много внимателно, до известна степен са сковани, липсва следващата свобода на линията, характерна за творчеството на Захари Зограф. Но образите са обемни, третирани донякъде индивидуално, със съответната характеристика на всеки поотделно така, както изисква ерминията.

Стенописи в храм "Св. Никола" - Бачковски манастир

Фреските в църквата “Св. Николай” са изработени с яйчна темпера. Те покриват изцяло купола, олтара, наоса и притвора. Захарий изографисва над 600 образа - отделни или в композиции. От тях в притвора се намират 135, в централната част на храма 319 и в олтара около 75. В средата на купола е изобразен Христос Вседържител, Св. Троица и деветте ангелски чина. Между 12-те удължени прозорци са представени пророците. На пандантивите под купола са фиксирани четиримата евангелисти с техните символи – човек, лъв, телец и орел (тетраморф). В съответствие с иконографския наръчник (ерминията) художникът е нарисувал в абсидата на храма св. Богородица Ширшая небес (По-широка от небесата), „Тайната вечеря”, „Благовещение”, „Причащението на апостолите”. Под тях извисяват ръст редица светители и архидякони. Както може да се очаква, преобладават надписите и текстовете на гръцки език, но някои от тях са на църковнославянски. Тъй като храмът е посветен на св. Николай Мирликийски, Захарий Зограф разгръща цяла серия от сцени по неговото житие. В някои от тях той представя морски пейзажи с испански галери, които е виждал само на стари гравюри. Зографът добавя и някои композиции, които не са типични за иконографията на св. Николай, например ръкоположението му за йеродякон. На южната стена е нарисуван Христос Велик Архиерей, седнал на висок бароков трон. Празните пространства в горните пояси, стенниците на прозорците, конзолите на арките, притвора са запълнени с образи на ангели, херувими, серафими, гирлянди и китки цветя. Фреските в църквата „Св. Никола” са създадени за кратък срок с помощта на един или двама помощници. Някои от изображенията носят отпечатъка на прибързаност и несръчност. За сътвореното той оставя и надпис от вътрешната страна над притворната врата: „Изографиса се за славата на Пресветата наша Троица и в чест на светия наш отец Николай, при игуменството на Божия раб йеромонах Матей от Стара Загора, в годината на Спасителя 1840, месец октомври 15. Изографиса се от ръката на смирения зограф Захарий Хрис[тович] от Самоков."

Прави впечатление, че стенописите в притвора са изработени по-старателно и с по-голямо умение. Цветовете им са запазили напълно свежестта си. В ниския купол се намира Христос Велик Архиерей, придружен от св. Богородица, св. Йоан Кръстител и седнали на престоли апостоли, пророци, архиереи, монаси, миряни. Четирите по-малко полукуполи са украсени от херувими сред гирлянди, венци и китки цветя. В плоскостите над колоните са представени сцени от Стария Завет: „Сътворението на Адам и Ева”, „Грехопадението”, „Изпъждането от рая”, „Жертвоприношението на Каин и Авел”, „Братоубийството на Каин”, „Животът на Адам и Ева на земята след грехопадението”. Голите тела на прародителите са представени анатомично по-точно, отколкото в пловдивската църква „Св. Константин и Елена”.

По цялата външна стена на открития притвор е разположена сложната многофигурна композиция на Страшния съд. Вляво над нея художникът изписва и своя автопортрет заедно с фигурите на проигумена Ананий от Сливен и игумена Матей от Стара Загора, което означава смело скъсване с дотогавашната традиция. Надписите са на гръцки и български език, като българските са почти изтрити от гъркомани. Захарий Зограф постъпва още по-смело, когато включва в Страшния съд група свои съвременници блудници. Нарисувани в пищни модни облекла, те се измъчват в ада. На 20 април 1843 г. Никола Христович (Тенджар) пише на отец Неофит Рилски, че пловдивчанит се сърдят на художника „защо е неколцина изобразил у вечна мука, сос таквия дрехи, каквито носят и мъжете, и жените...”

През 1841 г. Захарий Зограф украсява със стенописи и открития нартекс на стария централен манастирски храм, над който се намира параклисът “Св. Архангели”. Ктитори на тези стенописи са българи от редица села в Асеновградско и Старозагорско. Датата 1841 г. е написана под изображението на св. Троица над западната външна врата на главния манастирски храм. Притворът е декориран с редица образи на светители, светци и многофигурни сцени от Новия Завет. В притчата за богаташа и бедния Лазар зографът представя чисто битово възрожденско пиршество в контраст с умиращия от глад и студ просяк. В композицията „Смъртта на богаташа” Захарий Зограф не рисува като душевадец архангел Михаил, а Сатаната с тризъбец. Тази сцена има силно социално звучене.

В сцените, илюстриращи евангелските притчи (църквата "Св. Архангели"), или в "Страшният съд" (църквата „Св. Никола”) художникът пресъздава архитектурата и битовата атмосфера на българския възрожденски град, на българската възрожденска къща, като актуализира християнските разкази и ги тълкува с явна битова насоченост. Те са пропити с жизнерадостен хумор, изразен в наивната театралност на позите и жестовете на фигурите, която напомня нравоучителните драми на българския възрожденски театър.