КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

СПИСЪК НА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА (НЕДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ) В ГР. АСЕНОВГРАД,
ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПАРАКЛИСИТЕ В ОКОЛНОСТИТЕ НА ГРАДА

АСЕНОВА КРЕПОСТ - 100 Национални туристически обекта


Задължително е да посетите Асеновата крепост, която е само на 2.5 км от Асеновград. Асеновата крепост /Петричка крепост преди преименуването й в чест на цар Иван-Асен ІІ/ без съмнение е най- интересният и просъществувал най-дълго време паметник на културата в Асеновград – с хронологични граници от камено-медната епоха до началото на 15 век. Крепостта е изградена на непристъпна скала в началото на прохода, свързващ Тракия с Беломорието. Единствено достъпна е от югозапад, затова там е изградена крепостна стена, снабдена по-късно с бойни зъбери. На запад вподножието на скалата преминава стратегическият път. Там е изградена висока трапецовидна отбранителна кула.

Археологическите материали и откритото в северното й подножие погребение на тракийски воин / V-ІV в. пр. Хр./ сочат, че „крепостта” в началото на късната бронзова епоха е съществувала като тракийско скално светилище, а по-късно вече като тракийска крепост.

Проведени археологически разкопки на т.нар. феодален замък – най-високата и силно укрепена част на крепостта, разкриват наличието на 3 големи строителни периода – ІХ, ХІ и ХІІІ век. През ХІ век тук вече е съществувала и малка църква – параклис. Най-голямото разширение и преустройство на крепостта свързваме със строителната дейност на цар Иван-Асен ІІ, запечатана в историческия надпис върху една скала над входа на крепостта: „В лето 6739/ 1231/ индиктион 4 от Бога въздигнатий цар Асен, цар на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град”. По негово време е изградена и допълнителна крепостна стена на югозападния склон под Феодалния замък. Негово дело е и строежът на голямата двуетажна крепостна църква «Св. Богородица Петричка».

Писмените извори съобщават, че след смъртта на султан Баязид през 1402 г. между двамата му сина Сюлейман и М

уса Кеседжи избухва междуособна война за престола. Муса се укрепява в сравнително добре запазената крепост Петрич, но не издържал на обсадата и се предал на милостта на брат си. След капитулацията на Муса крепостта е разрушена до основи, за да не буди повече отцепнически апетити, а и защото няма вече никакво стратегическо значение. Единствено оцеляла е само църквата „Св. Богородица Петричка”, запазена най-вероятно по настояване на християнските войни, каквито е имало не малко в армиите на двамата братя.


От древното укрепено селище Петрич, сега Асенова крепост, добре проучена е само най-укрепената му част- така наречена Феодален замък. Зидовете и другите крепостни съоръжения са частично реставрирани и консервирани. Единствената добре запазена сграда тук е църквата «Св. Богородица Петричка». Заради своето живописно местонахождение /построена върху скална площадка в подножието на Феодалния замък/, изящество и степен на запазеност, е обявена за паметник на културата от национално значение.

През 1986 г по повод 800 годишнината от въстанието на Асен и Петър се извършват последните реставрационни работи по църквата – фугиране на външната фасада и ретуш на стенописите от втория живописен пласт датиращи от ХІV в.- времето на построяването й. На 14 август 1991 г. църквата е отново осветена и става действащ храм. Асеновата крепост е паметник на културата от национално значение. Асеновата крепост е посещавана от много туристи и е част от движението Опознай България - 100 национални туристически обекта. Печат има на касата.

Как да стигнем?


От Асеновград се тръгва към селата Яворово и Добролък. След около 3 км от Асеновград се стига до Асеновата крепост. Ако не разполагате със собствен транспорт може да се отиде до Асеновград с обществен транспорт, след което да се изминат 3-те км пеша (около 30 мин).

автор на снимките: Пенка Попова, Андреа Динкова



БАЧКОВСКИ МАНАСТИР "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО" - 100 Национални туристически обекта


Бачковският манастир е основан през 1038г. от братята грузинци Григорий и Абазий Бакуриани – висши военни сановници на византийска служба.

Три века след основаването, българският цар Иван Александър обновява манастира и става негов ктитор. Като архитектурна композиция манастирът се характеризира с много интересни и характерни сгради. Църквата “Свети Архангели” (XVв.) е една от тях – долният и етаж е изографисан от Захари Зограф през 1841г., друга такава сграда е Трапезарията на манастира (1601г.), която се намира на големия манастирски двор.

Тук, като стенописи, са изобразени древни философи, а фреските върху северната и външна стена са дело на Захари Зограф. Изобразена е внушителна композиция, която дава представа за панорамния изглед на манастира и околностите му (1843г.). В този архитектурен ансамбъл е и църквата “Св. Никола”. Тя е разположена в южния двор на манастира. Най-ценното в храма са стенописите в притвора – отново дело на Захари Зограф (1840г.).

Манастирските крила с помещения за килии и спални, са градени по различно време. Костницата, която всъщност е църковна гробница, е най-старата постройка в манастирския комплекс (1083г.). Тук са изобразени основателите - братята Бакуриани, и ктитора Иван Александър. Стенописите са изработени от грузинския майстор Йоан Иверопулетс (XIIв.). Костницата се намира на 400м източно от главния вход на манастира. След 17 век манастирските сгради се обновяват. Днес те заграждат два двора – северен и южен. Главната манастирска църква "Св. Богородица" е от 1604 (стенописи от 1643, 1850). В нея се пази чудодейната икона на Богородица Елеуса със сребърен обков от 1310 г. До нея е двуетажната църква "Св. Архангели" (13-14 век).

В южния двор е църквата "Св. Никола" (1834-37). Върху свода на преддверието на църквата “Свети Архангели” и в притвора на църквата “Свети Никола” са запазени стенописи на Захари Зограф от 1840 – 1841 г.Манастирският музей притежава богата експозиция от ценности, свързани с историята му на духовен и културен център. В манастира е работил 18г. грузинския философ Йоан Петрукий (XIIв.), автор на капитално съчинение върху неоплатонизма.

Тръгвайки на изток от манастира по долината на р. Клувия, се стига до два интересни водопада. В дъното на тази интересна долина има параклис и голям карстов извор – аязмото “Св. Архангел”. Тук се намират и находища на рядък средиземноморски растителен вид – дървовидната хвойна.


Как да стигнем?

Ако сме с кола тръгваме от Асеновград посока Смолян и след около 8 км сме на Бачковския манастир. Автобусите за Смолян през Асеновград спират на Бачковския манастир!

автор на снимките: Нина Яневa



АРАПОВСКИ МАНАСТИР "СВЕТА НЕДЕЛЯ"


Един от запазените в полето манастирски ансамбли, който е обявен в началото на 70-те години на XX век за паметник на културата. Възниква като резултат на силната българска съпротива на будното население, срещу опитите на цароградската патриаршия да асимилира духовно този край.

Този манастир е бил голямо просветно огнище , където работи местна книжовна школа. Освен нея в мнастира се помещава и 18 класно килийно училище - просветител на полското и природопското население.

Известен още като Араповски. По предание е основан през 1855 година. Построен е през 1856 година с волни дарения на местното население. Граден е от Юговски майстори, начело със Стоян Гудевски. Също така са взели участие и бачковски каменоделци. През 1878 година е опожарен от отстъпващите турски военни части. Днес възстановено и запазено е само западното крило. Градежа е типично манастирски - I етаж - стопанските помещения, II етаж - жилищните помещения с чардаците. Възстановените, богато орнаментирани дограма, долапи и тавани, както и динамичните еркери, говорят за творческите възможности на местните майстори-строители.

Манастира е бил гнездо на бунтовници и борци срещу турската тирания. Наличието на единствената запазена от времето на хайдутите кула в ансамбъла е свързана с името на прочутия Ангел войвода, потвърждава ролята на манастира в борбата срещу поробителя. Днес от целия манастирски ансамбъл, възникнал през 1856г. е запазено само западното крило със стопанските сгради в първия и жилищните помещения с чардаци на втория етаж. Израз на борческия дух на българите, които строят манистира и като крепост, като редуват малките прозорци с тесни мазгали (бойници), са запазените следи от стенопис - борбата на Самсон с нубийския лъв - символ на нашата борба срещу поробителя.

Единствен в България е построен в равнината. Намира се на 5 километра от Асеновград.

Централно в двора е разположена църквата "Света Неделя". В архитектурно отношение тя е близка до цървата в Бачковския манастир, както и до църквата при манастира "Св. Кирик и Юлита" - кръстокуполна църква. Изградена от бял гранит, църквата е истинско архитектурно бижу сред зеления манастирски двор. В нея се влиза от три входа - северен, южен и западен. Над официалния, западен вход е запазен надпис: "... при архиепископ Паисий. отец архимандрит Софрония, игумена на Молдавскаго монастиря, с помощта на всички благочестиви и православни християни се созида този храм в лето 1859, септемврия 18 ..." От този надпис е видно, че двата манастира, край Асеновград - "Св. Петка" и "Св. Неделя" са имали един общ надзор, за когото намираме писмени сведения още Станимашкото синурнаме (финансов регистър) от 1519 година.

Цялата централна част на църквата "Света Неделя" е изографисана. Ако се съди по стиловите и колоритни особености, тя е дело на четирима зографа. По-голямата част от стенописа е дело на младия зограф Георги Данчов, сподвижник на Левски. В олтарната абсида е запазен надпис: "1864, 19 юни, зографа Георгий". Тук той работи със своя учител Алекси Атанасов от Станимака.

Бъдещият революционер и голям родолюбец-живописец Георги Данчов ни предава в църквата цикъл от композиции из живота на славянските просветители Св. св. Кирил и Методий - превеждане славянската азбука, ръкополагане свещеници и просвещаване на народа. В тази житейска тематика художникът е подчертал силно народностния елемент. Групата селяни, слушащи славянска реч са облечени в потури, опасани с червени пояси, обути в цървули, препасани с навуща и черни върви. Доламите им са в различни цветове , ризите шарени. Децата са с бели ризи и сини потури. Воден от родолюбиви чувства художникът изписва в цяла галерия образите на редица български светии, начело с патриарх Евтимий Търновски.
Предадени са композиции из житието на св. Иван Рилски и посичането на неизвестна българска от турците. В храма е запазена немалко стенопис с чисто битови елементи, подчертано е основното занятие на населението от този край, предадена е околната манастирска природа. Всички надписи са на български език. В северната абсида двуредов надпис свидетелствува, че дарители за изписване на черквата са родолюбиви българи и от Чирпан.

С характерните за епохата стилови особености и иконография, с тематиката си, стенописите в манастира "Св. Неделя" свидетелствуват за едно високо национално самочувствие и борчески дух на зографите-българи и дарители. Изографисаните 155 сцени и образи са една истинска стенописна галерия с богати и целенасочени патриотични внушения. Те, по думите на изкуствоведа проф. Атанас Божков "са една своеобразна галерия на исторически лица и факти, с кратки словесни информации за българските светии в тържествени пози".

Как да стигнем?

Араповският манастир "Света Неделя" се намира на 8 км от Асеновград. Ще го откриете лесно – малко след като излезете от Асеновград и поемете пътя за Първомай, ще видите означение за манастира.

автор на снимките: Нина Яневa, Владимир Евстатиев


© Copyright 2012 Туристически информационен център - Община Асеновград