ПРИРОДНИ ОБЕКТИ - СКАЛНИ ФЕНОМЕНИ

СКАЛНО СВЕТИЛИЩЕ "БЕЛИНТАШ"


Тракийското скално светилище Беланташ се намира в Добростанския планински масив, във високопланинската част на Асеновградска община. Отстои на около 30 км. югоизточно от Асеновград. Паметникът е предмет на научни интереси на специалисти от 1975 г. насам.
Скалното плато е дълго около 300 метра и широко около 40 метра, височината му е 50 метра. Бeланташ – това е съставна дума от българското „белан”, което на родопски диалект означава бял или хубав и турското „таш”- камък, от тук и в превод означава Белия, или Хубавия камък. Някои го наричат просто „Родопският Стоунхендж”.

Хронологическият  период на съществуване на светилището се определя от края на халколита до края на ІV в. – началото на V в. след Христа. Вероятно е било „древна обсерватория”, откъдето тракийските жреци от местното племе беси гадаели по звездите. Изсечени от човешка ръка, още в древността, груби стъпала водят към скално плато, осеяно със стотици малки и по- големи ямки – вероятно жертвените олтари на жреците. С Белинташ се свързва и култа към тракийския бог на Слънцето - Сабазий. Въпреки че за сакралните функции на Беланташ има различни интерпретации, ясно е, че мястото е било най-активно използвано през първото хилядолетие преди н.е., макар че високо развита древна цивилизация е съществувала по тези места от много по-рано. Началото й е поставено 3-4 хиляди години преди н.е.

Беланташ има и своята библейска легенда, според която водите на Потопа са стигнали до тази точка и ковчегът на Ной се е закотвил тук на голямата каменна халка, която е изсечена в скалите, а изследователите отдавна търсят светилището на Бога на виното Дионис някъде тук. Според други археолози Беланташ е било централно светилище за всички траки, а не просто светилище, свързано с култа към Дионис. Но каквато и да е цялата истина, това което е ясно е, че Беланташ не е отделен феномен. Той е перла в огърлицата от свети места в тази част на Родопите- дом на племето беси, носители на знание, чиито жреци са били почитани от всички траки.

Как да стигнем?

От Пловдив за Асеновград се тръгва в посока Кърджали, отбива се вдясно през с. Червен, като се минава през селото и по средата има табела, която отклонява на дясно от основния път. Следва с. Горнослав, след това през с. Орешец. На разклона за с. Мостово се тръгва вляво (Мостово е надясно), стига се до разклона за махали Врата и Кабата. Пътят за Кабата и за комплекс “Старите Къщи” е надясно.

За Белинташ се тръгва наляво, преминава се през махала Врата, след това се достига до разклона за с.Три Могили, на който има покрита чакалня, тръгва се надясно (има табела). Това е много важно, иначе се заобикаля Белинташ. Тръгвайки вляво се отива на разклон до Чотровата чешма… До това място с коли после - за Чотрова махала и Чотрова къща направо, а за Белинташ - надясно и нагоре. Пътеката върви по хълма и след няколко минути извежда към на върха на скалата. Важно е да се върви по хълма, а не по пътя в дясно, по който се отива за вилно селище Сабазий. Минава се през хубава иглолистна гора, като на едно място се вижда странно много старо дърво…сякаш дънера е издълбан, а то расте. Следват две полуарки от камък и накрая се открива Белинташ…

Информация: www.poblizo.com
автор на снимките: Кристина Миланова



СКАЛЕН ФЕНОМЕН "КАРАДЖОВ КАМЪК"


До Караджов камък се достига за около час и половина пеша, тръгвайки от Кръстова гора по посока Аязмото. Самото скално светилище се състои от две високи скали, между които сякаш е заседнал едноименният камък.

Преданието, свързано с името на камъка разказва, че малката пещера под него е служела за скривалище на Караджа войвода от с. Яворово. Той се борел за справедливост и отмъщавал на турците за безпощадните им набези в този район. Известният скален масив е с дължина 400 м, а най-високата му точка е на 20 м.

Достъпен е от едната си страна посредством стълба, но като цяло мястото не е обезопасено. По-големите ентусиасти предпочитат да се изкачат върху скалата от стръмната й страна, разбира се, използвайки подходяща екипировка. На върха й с удивление могат да се видят същите оброчни ями като тези от светилището Белинташ.

Общ за всички тракийски светилища се явява ритуалът на полагане на части от предварително разтрошени керамични съдове, изгарянето на дървен материал и други органични материали, което се последва от затрупването им с камъни. На практика при светилищата се забелязват няколко нива на почитане на скалата. Първото ниво е т. нар. ,долна“ култова площадка в подножието на скалите. Следва преход към „високата“ част на скалите или „възкачване“ по изсечени стъпала, а в най-горната част на скалния масив обикновено се откриват малки изсичания, дело на човешка ръка и по-големи естествени скални ями, които древните поклонници са запълвали с дарове.

Любопитно е, че местните хора избягват да говорят за Караджов камък, според тях той е лош камък. За платото на скалата се носят слухове, че е осеяно с много заровени съкровища, които вероятно също са носители на лоша енергия. Догадки има много, но е безспорна истина, че цялата местност наоколо е била на особена почит от всички религии и култури, които са я населявали.

Районът на Караджов камък е защитена територия. Тук се намира местообитанието на редки видове животни като черен щъркел, скален орел, сокол скитник, алпийски бързолет, дива коза, дива котка и други.

Как да стигнем?

От Асеновград до Мостово се стига с кола за около час. Пътя от Орешец до Мостово е почти изцяло асфалтиран. Най удобно е колата да се остави в началото на селото до църквата, където е отбивката за Ряката. Пътят е един – само нагоре. Хващате маркировката за "Кръстова Гора" (пътеката започва от най – горния край на селото). След около час се отклонява в дясно, там сочи и маркировката, но вие смело продължавате направо по баира. След около 15 мин. Ще трябва да излезете на ливадите под "Кръстова Гора", от където се разкрива чудна гледка към "Белинташ", "Хайдукташ" и "Караджов камък". Излизате на черен път и след малко ще видите и маркировка "х. Свобода – х. Марциганица", това е вашият път. Малко след като въпросните отклонения се съберат има едно леко изкачване, в края на което ще видите табела, уведомяваща ви че навлизате в резервата "Кормисош". До хижите отново има разклонение, където хващате наляво. Тук вече няма къде да сбъркате, след малко сте на "Караджов камък"

Информация: www.razhodka.com , www.bairi.asenovgrad.us
автор на снимките: Пенка Поповa



СКАЛЕН ФЕНОМЕН "МОМИН КАМЪК"


Намира се в близост до скалния феномен"Караджов камък" и "Белинташ". Един от начините да стигнете до него е по маршрута хижа "Сини Връх" - връх Свобода, на около час и половина след хижата.

Как да стигнем?

Момин камък – село Изворово – Момин камък се намира по билото между Тополовски проход – 30 минути и връх Проглед.

Скалата се вижда от всички околни части на планината и от билото по прехода за хижа Свобода.

автор на снимките: Кристина Миланова



СКАЛЕН ФЕНОМЕН "БАБАТА"


С ъс скалния феномен "Бабата" е свързана и легенда за превземането на Асеновата крепост. Когато след дълга обсада тя не падала, една баба показала таен изход за влизане в нея, и крепостта била превзета. Тогава един от защитниците на крепостта проклел тази баба, и тя се превърнала в камък.

Как да стигнем?

Намира се над пътеката свързваща "Св. Трифон" и "Високата пещ", срещу мелница "Н. Панайотов", южно от града.

До самия скален феномен се стига трудно, дори почти невъзможно, понеже се намира сред чукари и скали.

автор на снимките: Георги Христов



ВРЪХ "ЧЕРВЕНАТА СКАЛА""


Намира се на 1500 м. надморска височина. Тази забележителност е известна най-вече с легендата която се носи за нея.

От там идва и името и. Според преданието, по време на турското робство една девойка от селото пасяла стадо овце в близост до скалата когато проследена и нападната от турчин побягва и за да спаси честта си се хвърля от 100 метровата пропаст и загива.

Заради оставените червени кървави следи местното население я нарича „Червената скала”.

автор на снимките: Кристина Миланова





ПРИРОДНИ ОБЕКТИ - РЕЗЕРВАТИ




БИОСФЕРЕН РЕЗЕРВАТ "ЧЕРВЕНАТА СТЕНА"


Местоположение: Над Бачковския манастир
Защитен обект , 21. 06. 1962 г. с площ 571,3 ха.

Ботаническия резерват "Червена стена" е разположен в централните Родопи край Бачковския манастир. За туристите е много удобно да го разгледат като тръгнат от Бачковския манастир по специална пътека.
Околната природа и планинския релеф вдъхва огромно очарование и спокойствие със високите планински масиви и свежата богата зеленина навсякъде, има и приятни, меки поляни, които са предпочитано място от много хора за пикник и почивка.

В резервата тече река Чая, а покрай нея има много хубави поляни, оградени със свежи гори планински масиви. Реката образува много красиво оформен водопад, който пленява всеки турист, който може да го види. Водата на реката с разделя от камъните и образува няколко водни струи от 7-8 м. като водата пада на етажи. Под въздействието на водата и влага скалите около водопада са добили много красиви форми и са покрити с мека зеленина, което прави очарованието на восдопада още по-голямо. В резервата има богатство на реликтни, яендемични и други редки растения, известно на ботаниците отдавна. Проучванията в по-ново време показват, че не само флората, но и растителните съобщества в резервата са интересни и заслужават по-голямо внимание и защита. В по-ниските части на резервата склоновете с южно, югоизточно и югозападно изложение сега са покрити с храсталаци и редки издънкови горички от океляв габър и космат дъб, съпровождани от други видове дъбове, мъждрян, червена хвойна, смрадлика и други.

Сред тези издънкови горички се цъфтят също ежова главица, перест тънкокрак, иглика, куковиче грозде, родопска съсънка (български ендемит), подъбиче, мащерка. От широколистните дървесни видове съобщества образува букът. Навсякъде из доловете букът образува почти чисти, различно широки ивици, и само рядко сред тях могат да се срещнат отделни дървета от обикновен габър, явор, ела, тис. Тревистата растителност е представена от единични силно сенколюбиви видове: лопатка, пролез, папратите волски език, зелено изтравниче и наделен многоредник, както и 2-3 вида реликтни орхидеи. Преобладаването на реликтни видове сред общо взето бедната тревиста растителност сякаш подсилва чувството за древност и величие. Това са предимно представители от семейството на орхидеите.

Първостепенна роля сред дървесните видове безспорно се пада на черния бор, за което благоприятства сравнително неголяма надморска височина и особено мраморния терен. Сега черния бор заема по-големи площи в североизточните и югозападните дялове на резервата. Среща се и бял бор, но по-рядко. От флористична и фитогеографска гледна точка най-голям интерес представлява растителността по скалите и скалните поляни, находищата на редки растения, които са характерен ландшафтен елемент в цялата местност.

Скалите на "Червена стена" са и единствените места в Родопите, където могат да се видят ендемичната за Балканския полуостров красива Гризебахова теменуга, вечнозеленото полухрастче Дафне лауреола, белият равнец Ахилея айзоон и други. Срещат се също и реликтните и ендемични видове растения, между които реликтният ендемит силивряк, орхидеята венерин чехъл и други. Само споменаването на тези растителни видове следва да се тълкува като призив за тяхното опазване и защита.

Информация: www.bgtourism.com
автор на снимките: Пенка Попова





ПРИРОДНИ ОБЕКТИ - ВОДОПАДИ




ВОДОПАД "СЛИВОДОЛСКО ПАДАЛО"


Водопад "Сливовдолско падало", наричано още Сливодолско падало (50м) е най-високият водопад в Родопите.

Намира се в резервата "Червената стена" в Западните Родопи, малко след Бачково.

Местността на река Сливов дол е много живописна и преди самия водопад туристите може да видят множество каскади и малки водопади.

Как да стигнем?


До водопада се стига за около 1ч спокойно ходене по пътека, която се хваща до изхода на третия тунел на пътя Асеновград - Смолян, (малко след Бачково). Може да се стигне и по маркирана пътека от хижа Марциганица, която излиза над водопада.

Водопадът е най-красив през пролетното пълноводие, след което водата много намалява.

информация: www.waterfallsbg.info
автор на снимките: Пенка Попова, Георги Христов



БАЧКОВСКИ ВОДОПАД


Бачковският водопад е образуван от карстов разлом и се намира в резерват "Червената стена" в Западните Родопи.

Мястото е много красиво а самия водопад е висок около 10 метра и е с множество ръкави и разклонения. Местността около водопада е подходяща за пикник като са осигурени множество пейки и маси за отдих.


Как да стигнем?

Намира се над Бачковския манастир от лявата страна на туристическата пътека в посока към хижа Марцаганица. До него се стига за около 15-20 мин ходене пеша.



ВОДОПАД "ЛЯСТОВИЧИН ВИР"


Този водопад е едни от скритите шедьоври на Родопите. Името с което го наричат е "Лястовичен вир" намира се по течението на р. "Сушица".

Познат е сравнително малко заради трудния достъп до него.

автор на снимките: Стойчо Тосков





ПРИРОДНИ ОБЕКТИ - ПЕЩЕРИ




ПЕЩЕРА "ДОБРОСТАНСКИ БИСЕР" (АХМЕТЬОВА ДУПКА)


Пещерата е кръстена на името на турчин, който е бил хвърлен в нея заради това, че помагал на местни българи по време на турското робство. А според друга легенда за пещерата е останала още от турското робство.

Местният турски управник Ахмед ага събирал данъци в околните села. В едно от селата той поискал да му сготвят нещо вкусно и българите приготвили на турчина свинско със зеле. Когато отишъл в следващото село агата поискал да му сготвят същото, но като разбрал, че е ял свинско толкова се ядосал, че решил да запали селото. Разбрали какво ги чака, местни момчета причакали агата и го убили. a тялото му пуснали в пещерата.

Проучвана за първи път през 1963г. Съвременна карта е правена по време на РПЕкспедиция през 1975г от П.Трантеев, В.Стоицев и Ал.Леонидов. Благоустроявана за туристически посещения от Туристически дружество "Безово" - Асеновград през 1990г, но сега е разбита с остатъци от осветителни тела, метални стълби, бетонни пътеки и различни строителни материали. В момента достъпът е свободен. Над входа на пещерата има изградена малка къща, която сега е полуразрушена и влизането в пещерата става през един от прозорците й. Старият вход на пещерата е запазен, но е затворен с решетка. Входният отвес е 9.5м, сега там има стълбa, стигащa до дъното.

Образувана е в долно-средно рифейски мрамори.

Пещерата е малка и пропастна, но е известна с изключително красивите си бели образувания.

На входа има решетка 1х1м. Отвеса на входната пропаст от 12м се екипира най-лесно със стълба, закачена на ключалката на решетката (сега се слиза по стълба). Малък отвор с размери 60х70 см и дължина 7м води отвесно в единствената голяма зала на дъното с югозападно развитие, която има максимални размери дължина 20м, ширина 11м и височина 4м. Голяма част от нея е заета предимно от сталагмити и сталактони (дебели колони). Някои имат зеленикава покривка от водорасли и мъхове. Има струпване на големи гравитационни блокове в центъра на югозападната част на залата. Между образуванията са разположени синтрови езера, в някои от които има пещерни бисери. Пещерата няма странични разклонения, но има красиви пещерни образувания, впечатляващи със своите форми сталактити, сталагмити и сталактони.

В момента пещерата е със свободен достъп. Влизането в нея става през един от прозорците на малката къща построена над входа на пещерата. Старият вход на "Добростански бисер" е запазен, но е затворен с метална решетка. Останки от осветителни тела, метални стълби, бетонни пътеки и всякакви строителни материали напомнят, че преди години пещерата е предлагала чудесни условия на посетителите си.

Въпреки недоброто си състояние пещерата продължава да привлича туристи от цялата страна с изключително красивите си бели образувания. Единствената голяма зала в пещерата е заета предимно от сталагмити и сталактони и има дължина от 40 м. Между пещерните образувания има езера, в някои от тях може да видите изключително красивите пещерни бисери.

БФСп N: 0073
Населено място: с.Добростан, общ. Асеновград, Пловдивска област
Обща дължина: 44
Денивелация: 14
Дълбочина минус: -14
Изкачване плюс: 0
Достъп: Пещерата е с охраняван достъп!
GPS координати: E 24° 52' 36.90'', N 41° 53' 48.60''
Координатът няма източник. Координатите без източник може да съдържат умишлена грешка.

Как да стигнем?

Известна и като "Добростански бисер" или "Проклетата", това е пропастна пещера на 5км югозападно от с. Добростан и на 600м западно от хижа Марциганица на десния бряг на река Сушица в местността Гогова падина. До пещерата се стига от х.Марциганица за около 20-30 мин. Пътеката е добре маркирана и тръгва от самата хижа.

информация:информация: www.bulgariainside.com
информация: www.ivoso.blog.bg
информация: www. caves.4at.info
автор на снимките: Кристина Миланова



ПЕЩЕРА "ТОПЧИКА"


Намира се в Добростанския карстов район.

Картографирана е през 60-те години на миналия век. 1971-ва година е правен експеримент с 4-ма души които са били пуснати в 60 метровата пропаст за месец време (има и книга "Небе от камък").

Като цяло точно труднодостъпността на тези пещери ги е запазила от човешка намеса и посегателства.
През 1970 г. пещера Топчика е обявена за природна забележителност.

Пещера Топчика е била обитавана още от първобитните хора през старожелязната епоха. От този период са открити рисунки и гравюри на животни (кон, елен, козел), останки от животни (кътен зъб на пещерна мечка, кучешки зъб, шийни и опашни прешлени от гръбначен стълб, челюсти на преживни животни и др.) и керамика (фрагменти от малки и средни по големина глинени съдове).

Топчика БФСп N: 0072
Населено място: с.Добростан, общ. Асеновград, Пловдивска област
Обща дължина: 727
Денивелация: 61
Дълбочина минус: -61
Изкачване плюс: 0 GPS координати: E 24° 53' 51.72", N 41° 52' 43.32" - Без датум Източник: от архив - 2004-2005г., вероятен датум - Пулково.

автор на снимките: Кристина Миланова



ПЕЩЕРА "ГАРГИНА ДУПКА"


Пещера Гаргина дупка – дължина 534 метра – Гаргина дупка се намира в непосредствена близост до село Мостово, на странично дере, спускащо се към река Мостова Сушица малко след един от естествените каменни мостове в Родопите. Пещерата е обиталище на многочислена колона прилепи – има струпано на пода на около 300 метра ? площ и 16 – 18 метра височина главно от прилепи, натрупано от хиляди години.

Картата на пещерата е коригирана от К. Данаилов, Н. Свещаров, Ж. Петров (членове на ПК Хеликтит) и К. Спасов през 2003 г. По цялата ос бе прокарана нова антена с маркшайдерска бусола (висяща). При налагане на антената към картата бе установено значително отклонение. Новата карта е получена чрез привързване на "старите" стени към новата антена.

БФСп N: 0082 Населено място: с.Мостово, общ. Асеновград, Пловдивска област Обща дължина: 524
Денивелация: 38
Дълбочина минус: 0
Изкачване плюс: 38
GPS координати: E 24° 56' 02.27'', N 41° 51' 01.47''

Координатът няма източник. Координатите без източник може да съдържат умишлена грешка.

източник: www.caves.4at.info
автор на снимките: Кристина Миланова


© Copyright 2012 Туристически информационен център - Община Асеновград